„Всяко от тях е дете с проблеми. Те идват от проблемни семейства. В началото бяха по-агресивни. Това са деца, които не се доверяват лесно, много се пазят да не бъдат излъгани. Инстинктът им ги предпазва. Много се караха помежду си. Те живеят заедно и тук идваха с проблемите си от Къщата. Каквото се случваше там, се пренасяше тук. Т.е. трябваше да разплитаме конфликти, които дори не сме проследили. А когато не знаеш какъв е проблемът, не можеш да заемеш позиция”, сподели Веси Маркова, която е учител по математика в „Център на надеждата”.  Децата я познават и като Есмералда Вихронрав, или пък като българския вариант на Мери Попинз. Това са сугестопедичните превъплъщения на Веси Маркова, с които успява да постигне забележителни резултати при преподаването на знания, а и скъсява първоначалната дистанция с децата, за които обучението в „Център на надеждата” е забавно, интересно и ценно. Благодарение на преподавателите, а и на сугестопедичния метод, който се следва в Центъра, децата не само добиха нови знания, а и заобичаха математиката, българския и английски език, артистичните и спортни занимания.

„Спортът дисциплинира, чрез него изразходваш енергия. Спортът задава правила и ако ги нарушат, играта не се получава. Ние също говорим за правилата, които ако не спазваме, работата ни не се получава. Когато го получават като послание и от спорта, след това и от нас, виждат, че ние им говорим за нещо, което важи по принцип. Защото сме различни хора, но говорим едни и същи неща. В учебен процес правилата са по-абстрактни, по-трудно можеш да хванеш пряката им връзка. Трябва да пораснеш, да навържеш доста неща. Докато в спорта се вижда веднага. Мисля, че доста си взеха от спорта. Освен това играха образователни игри. Имат и много силна връзка с Младен Христов, а и с Любо Тасев, който приемат като Дядо Коледа”, споделя Веси Маркова.